Стих в сепия
Сигурно и бавно
полудявам -
вече мога и без теб
да дишам,
от гълъбово
в сепия се оцветявам,
от нафталина
стихове творя
и само пиша
за теб,
за нас,
за миналото -
вече старо фото,
за погледите ни
в щастлив нюанс,
за болката -
като... за рамка...
на живота
и няма днес и утре,
само вчера -
дъхът ми там е спрял
и там живее...
за днес не търся
въздух,
знам,
че няма да намеря
дори и дъжд
със кожата ми
плътно да се слее,
тъй както
хаотичните ти капки
страст
и камъчетата любов
подхвърлени,
спомените ми са в
пурпур -
знам,
със сепията са в контраст,
дори и те
не могат да ми върнат
онези тихи рани,
простреляни
от изумрудени куршуми,
които бяха
смисъл,
миг,
прераждане,
любов
и тайна -
всичко помежду ни...
и няма снимка за това -
грехът
не е достоен за описване,
ако ме търсиш,
в спомените съм -
парченца хиляди слънца,
които, чакайки те,
просто дишат.
© Даниела All rights reserved.
