Oct 11, 2008, 3:33 PM

Стих за доброто

  Poetry
3.4K 0 3
Колко много искам да пиша!
Жаден за "вода", аз ще се напия
в прашен лист хартия.
Химикалът твърдо да стисна,
копченцето му да натисна.
Пускам си мелодията прекрастна
и изливам си душата страстна.

Любов, тъга, омраза и обидна фраза,
римите ми ще изиграят танца,
думите ми ще заплуват в бялото небе,
на малки, пухкави облачета ще се разкъса моето сърце...

Ще долети до вас моят стих,
давайки ви минутка отдих...
Ще просълзи окото,
ще отмъсти на злото
и ще нарека стиха си стих за доброто...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...