Oct 11, 2008, 3:33 PM

Стих за доброто

  Poetry
3.4K 0 3
Колко много искам да пиша!
Жаден за "вода", аз ще се напия
в прашен лист хартия.
Химикалът твърдо да стисна,
копченцето му да натисна.
Пускам си мелодията прекрастна
и изливам си душата страстна.

Любов, тъга, омраза и обидна фраза,
римите ми ще изиграят танца,
думите ми ще заплуват в бялото небе,
на малки, пухкави облачета ще се разкъса моето сърце...

Ще долети до вас моят стих,
давайки ви минутка отдих...
Ще просълзи окото,
ще отмъсти на злото
и ще нарека стиха си стих за доброто...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...