Sep 5, 2007, 9:09 AM

Стихче за Живота

  Poetry
1.4K 0 2
 

                                             Стихче за живота!

Времето бързо отминава,

младостта ни изоставя,

като бързия влак си заминава

и само спомена оставя.


Спомена за пътя, изминат

с теб рамо до рамо,

с надежда всички препятствия да преминат

и с молба към всички Богове теб да имам само!


Старостта ни отне красивите лица

и сега върху тях има единствено белези от времето - бръчки,

това, което запазихме, са нашите обичливи сърца

и всички забавни, нежни и романтични случки.


Благодарна съм за живота, който получих,

за това, че те срещнах

и толкова много научих...

                                                                    Посветено на моите баба и дядо: Атанаска и Иван

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...