Стихии
Стихии
Защо се връщаш? Загуби ли се? Забрави нещо ли - кажи?
Тук вече нищо не е същото,
пожар, а след пожара пепел - а пепел не гори!
Не можеш да се стоплиш с нищо!
Недей да гледаш жално тез очи,
които те изгаряха преди, и в тях е пепел,
сълзите не оставиха искри, с които да запалиш огън нов -
а пепел не гори...
Недей да искаш мойте пръсти да те погалят пак като преди...
От много студ ръцете ми замръзнаха -
ледът не милва - от леда боли...
Недей да чакаш с думи аз да сгрея измръзналото ти сърце,
от много вятър разпиляха се словата ми за теб,
от много вятър аз останах с едно безизразно лице...
Недей да искаш с устни жарки да те целуна и за миг,
ти да забравиш всичко грозно... и пепел, лед, и празен лик...
И пак като преди във тебе да бъде цветно с мойте цветове не може,
защото мракът няма цвят, а устните от болна тишина мълчат...
Недей... Тук вече нищо не е същото...
Защо се връщаш? Загуби ли се? Забрави нещо ли - кажи?
Тук вече нищо не е същото,
пожар, а след пожара пепел - а пепел не гори!
Не можеш да се стоплиш с нищо!
Недей да гледаш жално тез очи,
които те изгаряха преди, и в тях е пепел,
сълзите не оставиха искри, с които да запалиш огън нов -
а пепел не гори...
Недей да искаш мойте пръсти да те погалят пак като преди...
От много студ ръцете ми замръзнаха -
ледът не милва - от леда боли...
Недей да чакаш с думи аз да сгрея измръзналото ти сърце,
от много вятър разпиляха се словата ми за теб,
от много вятър аз останах с едно безизразно лице...
Недей да искаш с устни жарки да те целуна и за миг,
ти да забравиш всичко грозно... и пепел, лед, и празен лик...
И пак като преди във тебе да бъде цветно с мойте цветове не може,
защото мракът няма цвят, а устните от болна тишина мълчат...
Недей... Тук вече нищо не е същото...
© Делила All rights reserved.
!
