Dec 7, 2019, 8:36 AM

Стихия 

  Poetry » Civilian
591 0 0

 

                                        На Стоянка Мутафова

 

Ето я! Кралицата на ветровете!

Главна героиня в постановката "Живот".
Декорът същият. Прожекторът надвесен.
С крила припляскват строфи монолог.
Последният. Облечен в нейната душа.
С нейните усмивки, рани и сълзи.
Финални думи. Режисира ги сама.
Реши достойно с тях да полети.
А публиката, затаила дъх,
днес не ръкопляска, а мълчи.
Защо? Нима заслужила е?
От сцената да слезе не с аплауз,
а със сълзи?

 

 

Някога прегърнахте едно дете. Днес това дете Ви прегръща с думи. Поклон! 

© Християна Манева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??