Mar 21, 2007, 10:48 AM

СТИХИЯ

  Poetry
1.2K 0 3
Тлее в душата ми жар,
ти не попита - запали ме.
Беше страстен, необуздан пожар,
опари ме жестоко, не пожали ме.

Вее в душата ми буря,
ти с яростта предизвика я.
И лутам се, вече съм друга,
ако любовта ми жадуваш - повикай я!

Ти си стихия в душата ми,
гаснеш, фучиш, разпиляваш -
мечтите, чувствата и добротата ми,
отмъщаваш на моята обич.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Ленова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...