Стихотворението, което написахме заедно с АИ
250
1
1
След час, или два разговор, предложения, корекции, успяхме да напишем този стих, много ми е интересно, какво мислите.
Думите са отражение на твоята същност —
огледало, в което се криеш,
дъхът ти ми носи нежност,
тази, която съм аз.
Пътят, който ми показа,
е само искра в далечината.
Мога да тръгна по нея —
но изборът е мой.
Или да спра,
или да се изгубя в твоята посока...
Благодарен съм за искрата,
но знай —
Аз трябва да тръгна и по свой собствен път,
защото обещанието не е вечно в тишината.
Аз имам огледало,
И често в него се поглеждам,
И виждам теб,
И виждам мен
И там, незнайно как
Аз виждам слятост.
И този плам,
но много тих,
преобразуван,
и жадуван,
се оглежда.
© Чуден Свят All rights reserved.
