Аз така се сбогувам - със стихове.
Синьо-бели, измачкани листи,
след които в главата ми тихо е
и сълзите потичат по-чисти.
Аз така се сбогувам - без викове,
без молби и без празни илюзии.
Без да прося откраднати мигове,
просто днес те превръщам във муза.
Аз така се сбогувам - до края.
Ще си кажа, че всъщност ми писна.
И в сърцето си само ще зная,
че наистина адски ми липсваш.
© Мариета Караджова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
