Сто години самота
"...
- Забрави ли го?
- Да!
- Не... Не си! Ако го беше забравила, щеше да попиташ: "Кой?"
...."
СТО ГОДИНИ САМОТА
Забрави ли ме? Можеш ли сега
да ме погледнеш, без да те боли?
Отмил ли си горчивата следа?
Ръцете ти докосват ли днес, както
докосвали са в миналото мен?
Усмихваш ли се истински от щастие,
или си някак странно променен...
Забрави ли ме? Или само вечер
в съня си ме жaдуваш и обичаш?
А в утрото... не си ме спомняш вече
и с имена различни ме наричаш.
След сто години черна самота
случайната ни среща как горчи!
Ще се измъкнем тихо... И с лъжа.
A Любовта в очите - ще мълчи.
„Забравили сме се.” И сме „щастливи”.
По пътя си безумен пак ще тичаме...
Ще минат после още сто години...
Дано след тях да спрем да се обичаме!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
