По клепките ми се прокрадна минало,
изплакано, измислено, покварено и тъмно,
покрито с воал от забравимости,
съзнателно подтиснато, обвито в сънища.
Просмукано във времето с постоянство.
Постигнатата победа на слабостта.
След сто и пет години отчаяние
предава се и най-желязната душа.
След сто и пет години на мълчание,
след толкова уроци от кое и как боли
завръщането на очакваното пак ме пали
и пак се хвърлих в огъня с отворени очи. ...