Миг преди да се усмихна,
миг преди да дойдеш ти,
слънцето за теб подшушна,
зад пердето се прикри.
И се пръсна светлината,
в зайче слънчево трепти,
чувам стъпките познати,
кой ли на вратата ми звъни?
Някой със кокичета в ръката,
някой с топли ласкави очи,
влезе и донесе ми дъгата,
и усмивки сто и три.
© Сеси All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
