Стоматологично
Стискай зъби от нейде дочувам,
той живота е цял кабинет.
Зъболекарят тайничко псувам,
че върти ме на стола проклет.
Щом изляза на светло пред блока,
някой пак ми показва юмрук.
Без вина ме ругае и хока:
"Ще ти счупя зъбите, боклук!"
Гладна баба ме гледа в зъбите,
там останало късче месо.
Тя горката пустосва си дните,
не видяла с години добро.
В автобуса кондуктор се зъби
и пристъпва с ръмжене напред.
Сякаш бързо разсъдака губи:
"Ти зъбатко, подай ми билет!"
И на службата дават ми гръб,
не участвам в интриги,сплетни.
Половината "имат ми зъб",
пак броят ми последните дни.
Само кучето вкъщи ме чака,
има остри, големи зъби.
С радост истинска дава ми лапа
и ме гледа с невинни очи.
Пловдив
25.10.2017
© Хари Спасов All rights reserved.
