Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
26.10.2017 г., 0:04 ч.

Стоматологично 

  Поезия » Друга
539 2 14

            Стискай зъби от нейде дочувам,

            той живота е цял кабинет.

            Зъболекарят тайничко псувам,

            че върти ме на стола проклет.

 

            Щом изляза на светло пред блока,

            някой пак ми показва юмрук.

            Без вина ме ругае и хока:

            "Ще ти счупя зъбите, боклук!"

 

            Гладна баба ме гледа в зъбите,

            там останало късче месо.

            Тя горката пустосва си дните,

            не видяла с години добро.

 

             В автобуса кондуктор се зъби

             и пристъпва с ръмжене напред.

             Сякаш бързо разсъдака губи:

             "Ти зъбатко, подай ми билет!"

 

             И на службата дават ми гръб,

             не участвам в интриги,сплетни.

             Половината "имат ми зъб",

             пак броят ми последните дни.

 

             Само кучето вкъщи ме чака,

             има остри, големи зъби.

             С радост истинска дава ми лапа

             и ме гледа с невинни очи.

 

             Пловдив

             25.10.2017

             

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз ти благодаря искрено,Веси!
  • Много ми хареса! Освежаващ и предизвикващ усмивки стих! Благодаря ти, Хари!
  • Благодаря,Ани!
  • Хареса ми използването на зъбите като нарицателно за всичко, което се случва около лирическия.
  • Благодаря,Пепи,Албена и Свилен!
  • Добро
  • Хареса ми, Хари! Поздравявам те!
  • Хахаха... Браво, Хари! Как ме разсмя, само! Благодаря ти!
  • Благодаря,Силвия,Дочка,Валя,Виолета,Люси и Ирина!Светъл Димитровден!
  • От къде "вадиш"темите,Хари,кажи и аз да "бръкна"!!Толкова образно си описал одисеята ,свързана със зъбите,нямаш грешка!И умело си вплел познатите от живота изрази...Браво!
  • Развесели ме още със ставането, Хари.😆
  • Прочетох с най, ама най-голямо удоволствие.
    Поздрави, Хари.
  • Ех, колко малко му трябва на човек ... една нежност ,невинни очи, вярност и чувство за хумор. Усмихнат ден, Хари.
  • Одисеята е пълна, но когато й се усмихнеш и тя ще ти отвърне, така че двайсет и четири каратова усмивка, пък може и с липсващи карати тук- там, какво толкова, важното е искреността и вярата в доброто!
    Хубаво стихотворение, поздравления!
Предложения
: ??:??