СТОН
СТОН
Не, няма радост вече
за мене в този свят,
на мъка е обречен
животът ми, тъй млад...
Измъчвам се и страдам,
че дом не построих,
семейство не създадох,
дръвче не посадих.
Изгаря суховеят
сърцето ми сега,
щастливо не живея,
изпълнен съм с тъга.
И както всяко цвете
жадува за вода,
жадувам аз за двете –
любов и свобода.
Душата моя клета
топи се и линее
и като славей в клетка
тъгува тя, не пее.
Замлъкна мойта песен
и като счупен клон,
очаквам свойта есен
със болка и със стон...
Животът отминава,
а времето лети,
по пътя ни остават
несбъднати мечти.
Ще дойде тъжна старост
и много ще боли,
че всяка наша младост
до време е, нали?
© Емил Манов All rights reserved.
