viliana_popova (something else)
145 1020
Dec 31, 2010, 12:06 PM

Стон последен 

  Poetry » Love
795 0 8

От пулсиращата болка в гърдите
откъснах стон последен...
разпиляни в хаоса мечтите,
те търсят пътя верен.

Сега се чувствам твърде слаба,
прикрита с истеричен смях.
Не те забравих, но ще те накарам
да повярваш, че е станало така.

Сега съм празна и безплътно чезна
като неистов вик на полу-човек,
пропадам в безброй душевени бездни
и зная - пътят няма да лек.

И аз избрах по тръните да ходя,
но да избягам от твоя Ад,
сега напред с безспирна воля
ще градя отново своя свят.

Ври в кръвта ми непрестанна сила,
в ръцете - меч на гордостта,
обърни се за последен път назаде
и се виж от другата страна.

Оставаш тук и мен няма вече,
качвам се в последния вагон,
до мен стоиш, но вече си далече,
отроних те като тих последен стон.

© something else All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??