Стон последен
От пулсиращата болка в гърдите
откъснах стон последен...
разпиляни в хаоса мечтите,
те търсят пътя верен.
Сега се чувствам твърде слаба,
прикрита с истеричен смях.
Не те забравих, но ще те накарам
да повярваш, че е станало така.
Сега съм празна и безплътно чезна
като неистов вик на полу-човек,
пропадам в безброй душевени бездни
и зная - пътят няма да лек.
И аз избрах по тръните да ходя,
но да избягам от твоя Ад,
сега напред с безспирна воля
ще градя отново своя свят.
Ври в кръвта ми непрестанна сила,
в ръцете - меч на гордостта,
обърни се за последен път назаде
и се виж от другата страна.
Оставаш тук и мен няма вече,
качвам се в последния вагон,
до мен стоиш, но вече си далече,
отроних те като тих последен стон.
© something else All rights reserved.
