Сърцето ми е мъничко юмруче,
но е като камбаните звънливо.
И то е непресъхващо бърдуче -
от него пият кръвните ми вени.
Душата ми е бяло аспиринче
и се топИ, топИ от блага дума.
И тя е, като катерач - планинче
по хребетите ми на силни чувства.
Очите ми са вече изсушени,
но в радост още пак се просълзяват.
Илюзиите ми са разрушени,
но още се увличам във мечтите. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up