Страчески синдроми
Сърцето ми е мъничко юмруче,
но е като камбаните звънливо.
И то е непресъхващо бърдуче -
от него пият кръвните ми вени.
Душата ми е бяло аспиринче
и се топИ, топИ от блага дума.
И тя е, като катерач - планинче
по хребетите ми на силни чувства.
Очите ми са вече изсушени,
но в радост още пак се просълзяват.
Илюзиите ми са разрушени,
но още се увличам във мечтите.
И в старческата моя изнемога
опирам се в едничката надежда,
че може пък да ме подмине Бога:
с добри очи към мене да поглежда.
© Никола Апостолов All rights reserved.
