Страдалческо-гладно
Отново сетила си маса
след хладилник…
И пак бедрото си заголила
във ужас…
Душата сита и пресита
клепа,
душата е преяла
с сериали,
пияна от екранните лобови…
Стомахът иска
свинско със картофи,
кебапчета на скара,
светла бира,
готов е цяла торта
да побира,
плюс малко сладолед накрая –
така,
полвин кило…
Да, зная…
Бедрото…
Ах, бедрото…
Хоризонт побира…
Какво като окото мъжко спира?
Бедрото,
после другото –
понякога до него,
бедрото погледи лепи,
ръце притегля…
А трудно,
трудно го обхващат те…
Стомахът ти се моли,
дете,
стомахът ти се моли…
Страсти и неволи –
събрани в буйното бедро…
И ропот на черво…
© Георги Коновски All rights reserved.
Юри му отива да е мастершеф 
