Страдание
Страдание
Вятърът духа, бучи,
слънцето бързо се скрива,
водата от извор ручи,
селото мъчно заспива.
Дръвчетата галят ръце,
а от очите капят сълзи,
по росата стъпват нозе,
родители страдат сами.
При изгрев на слънце
меч се развял и съсекъл майката млaда,
рyйнала кръв, вик се повял,
чак край полята се спрял.
Лежала жената, а очите и черни
гледали синьото небе,
от вика заплакало бебе,
нейното малко, скъпо дете.
А в ръката и китка червена,
ухаела тя на живот,
за сина била предназначена,
за рожбата с много любов.
Клепачи затваря от болка,
устни пресъхват в тъга,
отнема и пашата без жалост,
единствената радост на Света.
Сиротно ще расне детето,
сиротна ще бъде и тя,
защото вечно ще броди по Земята
с неугасваща, бурна душа.
01.06.2005
© Инна Филипова All rights reserved.
