Jul 2, 2010, 9:06 AM

Страданията на един поет

929 0 0

Решителност отнета,
сърцата - пресъхнали морета,
гласът на поета само бе останал там.

Маска снета,
душа от спомени обзета 
и единствената радост е амфета и black ram.



Разбит живот,
играят покер - губят пот,
пропаднал народ - герой няма .

Блуждаещ призрачен взвод,
драматичен епизод,
издигане - NOT - just потъване в яма.



Стъкла разпилени,
от стъклени любовни сцени,
вените стават прекъснат кръвоносен път.

Валутни обмени,
невъзвращаеми промени,
спасителите страхливо скрити в тъмен кът.



Усилие пропиляно,
желание с отчаяние слято,
пропито блато с кръв.

Надеждата забравена в локва кална,
единствената борба - екзистенциална,
в океана от пари чувствата използвани за стръв.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим Аянски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...