Страдащият принц и любящата принцеса
Не намирам покоя в нощта
и стоя под прозореца ти някак наивна.
Като полъх от съня,
винаги чакам и винаги мисля...
Ако не бяха луната и звездите,
щяхме ли да поемем път към небесата?
Там, където раят се намира...
Помниш ли? Мечтаехме за синевата.
В тази приказка ти си спящият красавец,
а аз онази, дето пали ти пожари в сърцето.
Не вярвам, че мечти били са само,
сигурна съм, че молитвите ми чува някой в небето.
Аз ще продължавам да чакам под прозореца
и ще питам всеки дали си се събудил
или си тръгнал в гърдите с рана...
Ти само чакай моята целувка,
а аз няма да спра, докато не бъда спряна.
© Стеси All rights reserved.
