СтраХ
СтраХ
Тъмна стая,
врата скърца
и дочуваш как
злото диша,
а страхът -
безмилостен,
обладаващ,
подлудяващ.
Усещаш как
призрачната тъмнина
те обгръща,
стискаш очи,
отвориш ли ги – губиш,
лудост,
терзание,
безмълвие, а после
писък,
страх,
паника.
Под завивките
свит стоиш и
чакаш изгрева -
светлина,
спасение,
облекчение.
Но има много време до тогава, затова
със страха
обладаващ
продължаваш да се бориш.
Сам в мрака, дочуваш
тъжни стонове на
вече изгубени души.
Стават все по-силни
и по-силни,
докато...
Тишина...
Чуваш само монотонните стъпки
на поредната дежурна с бяла престилка.
© Калоян Радулов All rights reserved.
