radulov (Калоян Радулов)
5 2
31.05.2010 г., 0:44 ч.

СтраХ 

  Поезия » Друга
691 0 4

СтраХ

 

 

 

Тъмна стая,

врата скърца

и дочуваш как

злото диша,

а страхът -

      безмилостен,

               обладаващ,

                       подлудяващ.

Усещаш как

призрачната тъмнина

те обгръща,

                       стискаш очи,

           отвориш ли ги – губиш,

лудост, 

       терзание,

безмълвие, а после

                                писък,

                                       страх,

                                            паника.

Под завивките

свит стоиш и

чакаш изгрева -

                           светлина,

                                   спасение, 

                                         облекчение.

Но има много време до тогава, затова

със страха

обладаващ

продължаваш да се бориш.

Сам в мрака, дочуваш

тъжни стонове на

вече изгубени души.

Стават все по-силни

и по-силни,

докато...

Тишина...

Чуваш само монотонните стъпки

на поредната дежурна с бяла престилка.

© Калоян Радулов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Диаболизмът е нещо прекрасно за мен, то може да те докосне отвътре!!!
  • мекото в косите
    подпалва със лед
    топлите мисли
    разлага на прах
    устните дъхави
    изпива на екс
    ресниците бисер
    попарва с слана
    малкия ми свят
    просмуква
    разнищва
    прелива до прага
    в ъгъла валмо
    в сълзите през зъби
    нищо... само
    страх
  • Страшно хубаво
  • Страшничко...
Предложения
: ??:??