От страх не мога да заспя,
цяла нощ броя звездите.
Страх ме е, че на сутринта
пак пълни ще са ми очите.
От страх, че ще сънувам
как бяхме заедно със теб.
И спомените ще жадувам,
приковани цели в лед.
От страх да не те изгубя,
ревността отдръпна те от мен.
И с риск живота да погубя,
не искам следващия ден.
От страх не искам да заспивам,
съня си и тебе да прежаля.
Но пак мираж и от виното отпивам,
за да се напия и да те забравя.
© Иваничка Петкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
