Jun 11, 2009, 6:17 PM

Страх...

Poetry

621 0 1

Минаваше месец след месец.
Безгрижно късах листите на календара.
Мислех, че 15 юни е далече,
а ето, стана ден за раздяла.

Очите ми се насълзяват,
тежко ми е тука на душата.
Страх ме е, че там, където ида,
страх ме е, ще бъда непозната.

Страх ме е и от забравата.
Приятели, обещайте ми сега,
че няма никога да ме забравите.
Ще имам място във вашите сърца.

Парченце от душата аз си давам
на всекиго с една сълза.
Тъжно пак поглеждам календара.
Дано не бъда никога сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

locaaa_f (Биляна)

далеч от очите, не винаги означава далеч от сърцето пожелавам ти да не разбереш какво е да си самотна поздрави!

2009-06-22T20:44:30+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0