...Страх...
...Страх...
Колко мечти сме имали?!
И от страх не сме ги живяли?!
Пътят ни...е, за да се върви...,
за да се създаде и да се бори...!
Изпитанията правят истината,
а не идеалното или лесното...
и тогава превръща се смелостта
в сбъднато бленуване...!
Не мисли много когато вече
чувстваш, че нещо ти липса-
в огледалото на душата погледни се
и ще разбереш какво се случва...!-
Ще усетиш някакви непознати сили
и прилив на енергия, желание за живот...
И това да стоиш със скръстени ръце
докато света ти се губи и се срива
ще е немислимо и невъзможно...!
Не знам, защо...по дяволите...подкрепяме
илюзиите, че няма да се справим със себе си?!
Защо си казваме, че вече няма никакво време...,
че е рано или късно и бягаме, от това което обичаме?!
Аз искам просто да бъда в теб винаги,
за миналото да забравим...и
да се обичаме аз и ти в едно!
Моят страх е...да не те загубя...някога
казвам си, че много добро не е на добре...
и се боя от щастието, защото
познавам добре болката,
и не знам как да живея без теб...?
Умирам, когато не те виждам,
когато забравя, че те усещам...!
Не мога да се събудя, ако не ме събудиш...!
Не мога да заспя, ако не ме приспиш...!
Не мога да се върна, ако не ме повикаш...!
Не мога да победя страха си, ако не ме убедиш...!
Не мога да живея или умра без теб,
дори и да е за малко или бавно...!
Не мога да бъда свободна и истинска...,
ако ти не си моята приказка и реалност...!
© Лили Вълчева All rights reserved.
