Страх
Колегите поети ги е страх
от мен да не ядат пердах.
Пък аз съм толкоз скромен,мил,
почти във дупка се снишил.
Те мислят-тоз ще ни размаже
без да се напъва даже.
А аз от дупката излизам
дори без капка оптимизъм.
Шубето си е страх голям
и аз изпитал съм го сам.
За жалост, то тресе ги всички,
а уж най-волните са птички.
Не съм от тях аз по-голям.
Успехът си постигам сам.
А те гадаят-имам рамо..
Ех, да ме видят в къщи само!
Приятели, все пак, творете!
Имате си върховете!
Дори пътека да намеря
няма как тях да катеря!
Върховете са си ваши
и...забърканите каши!
Аз оставам на дистанция.
Ще си взема и ваканция!
© Георги Янков All rights reserved.
Е, как е? ха ха
