Страх
СТРАХ
Аз трябваше да стана много стар.
Да ме остави грешното ми тяло,
че да претегля на един кантар
кое е черно и кое е бяло.
И мъките световни проумях.
Дете на Бога и на Сатаната,
човекът цял живот живее в грях
и цял живот за праведник се смята.
В молитва към небето длан виши,
но в другата спи змийската спирала.
И го разкъсват двете му души –
душата черна и душата бяла.
Ръжен в едната дяволът върти.
А в другата – венецът грее трънен.
Прости му, Боже! Всичко му прости!
Дори това – от теб да се отвърне.
Мен за едничко нещо ме е страх.
Дано не стане тъй, че най-накрая
да ври в казана праведник без грях,
а грешниците да летят към Рая!
© Валери Станков All rights reserved.
