elfiana (Мирена Филипова) elfiana (Мирена Филипова)
4 30
Jul 20, 2008, 1:27 AM

Страх

  Poetry
1.6K 0 5
Пишех ти писма,
но ги горях...
Не смеех да призная –
слаба бях

Исках да ти кажа,
но не знаех как.
Думите ми бягаха
и замлъквах пак...

Любовта ме изгаряше,
но не признавах...
Сякаш, гледайки те,
онемявах.

И ти отиде си...
без да го желаеш...
Обичам те... дано
вътре в себе си го знаеш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирена Филипова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0