elfiana (Мирена Филипова) elfiana (Мирена Филипова)
4 30
Jul 20, 2008, 1:27 AM

Страх

  Poetry
1.6K 0 5
Пишех ти писма,
но ги горях...
Не смеех да призная –
слаба бях

Исках да ти кажа,
но не знаех как.
Думите ми бягаха
и замлъквах пак...

Любовта ме изгаряше,
но не признавах...
Сякаш, гледайки те,
онемявах.

И ти отиде си...
без да го желаеш...
Обичам те... дано
вътре в себе си го знаеш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирена Филипова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0