Jul 24, 2014, 11:33 PM

Страх 

  Poetry
761 1 0

 

 

 

Събужда ме страхът и ми говори.
Не чувам думи и не го разбирам.
Но сякаш наблюдавам се отгоре
как той страхът със зъби ме раздира...

Витая в мрака - сън ли е, не е ли...
С едничка  мисъл - искам да избягам...
И бягам, бягам... ала накъде ли...?
Накрая пак до мен страхът ми ляга...

Така, без сили, мисля, че заспивам
А всъщност... бях ли буден - пак се питам.
Умът ми бавно спомена  изтрива...
Но и в съня си с моя страх пак скитам...

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??