May 9, 2009, 8:21 AM

Страх

  Poetry
1.1K 0 2

СТРАХ

 

 

Винаги напред аз гледах,

винаги напред, но уви,

един човек аз случайно срещнах

и животът ми се промени.

 

 

Без дори дума да ми каже,

той обърна моя свят

и превърна ме в човек,

изпитващ много силен страх.

 

 

Страх от всичко настояще,

страх от себе си дори,

страх, попиващ надълбоко,

с намерение дълго в мен да стои.

 

 

Без да иска ми го причини,

без да иска сърцето ми плени,

в мечта  живота ми превърна,

в мечта, от която много ме боли.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Станева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...