May 9, 2009, 8:21 AM

Страх

  Poetry
1.1K 0 2

СТРАХ

 

 

Винаги напред аз гледах,

винаги напред, но уви,

един човек аз случайно срещнах

и животът ми се промени.

 

 

Без дори дума да ми каже,

той обърна моя свят

и превърна ме в човек,

изпитващ много силен страх.

 

 

Страх от всичко настояще,

страх от себе си дори,

страх, попиващ надълбоко,

с намерение дълго в мен да стои.

 

 

Без да иска ми го причини,

без да иска сърцето ми плени,

в мечта  живота ми превърна,

в мечта, от която много ме боли.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Станева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...