В задъхания ти и празен делник
назад се връщам да те стигна.
Но ти се свиваш в страх отшелник,
все по-назад в пустинята си свидна.
Затичвам се и пак не те достигам,
витаеш си в съдбата незавидна.
До теб пълзя, подскачам и надигам,
да те докосна искам безобидна.
А ти се дърпаш, злоба с гняв те дави,
привикнал на живота си, не знаеш
какво да сториш и какво да правиш,
все "гордо" чакаш друг да те оправи.
Пробляскват пламъци в сърцето,
подплашен тичаш да се скриеш
и уморен се тътриш под небето,
позора с вино да убиеш.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
Благодаря,ти!
Така го видях и сравних с истинските!
Поздрави!
до Фери
Поздрави, Фери с много истина!
до Ангел Филипов
Радвам се,че ти харесва Ангеле!
Мойте сърдечни поздрави за теб
до Ивон
Истина е ,Ивон!Поздрав!
до Катър Бесен
Не си падам по пияници!
Благодаря,ти за коментара с усмивки!
до Татяня Борисова
Таня, ти позна!
Литературният ми герой е събирателен образ
Много различен от истинските! Поздрав!
до Борис Борисов
Мъдро си го казал!
И истина.
Благодаря!
Поздрави!