Кръстосвам черни ливади,

заобикалят ме черни силуети,

миражи - неприятни изненади,

големи, страшни дървета.

Спъвам се, падам,

глезен изкълчих, коляно ударих,

не мога да стана

и явно загазих.

Лежа на земята,

безпомощна, сама,

студена е тревата,

безмилостна нощта.

Луната си тръгна,

не ми се обади,

гръб ми обърна

и ме забрави.

Звездите измръзнаха,

завиха се с  облаци,

сълзите ми плъзнаха,

лицето ми мокреха.

А вятърът брули го,

тъгата ми разпиля,

сълзите по скулите

изпариха се на мига.

Уплахата ме окова

за себе си здраво,

силно срита ме страха -

с шутове направо.

Лежах повалена

на хладната земя,

тежко ранена

изоставена и сама.