До края стигни -
измъкни ми душата,
с вещерски пръсти
разкъсай плътта,
сърцето подмина...
Що ли го жалиш?!?
Върни се, стъпчи го!
Или те е страх,
че не мен ще смажеш,
а себе си - в него
и твоята кръв
ще се втурне в паважа
след тихите стъпки
на друг...
© Шопландия Софийска All rights reserved.
а себе си - в него .....
силно и на един дъх!!!