Dark_Island (Таня Георгиева) Dark_Island (Таня Георгиева)
17 389
Feb 14, 2009, 9:08 AM

Страхувах се...

  Poetry
981 0 27
             Страхувах се...
 
                              Ако тялото ти е на всекиго познато,
                              познават ли във теб душата...?

Страхувам се...
... че ръцете ми
ще се превърнат в обръчи
за дълго отлежало вино...

Страхувам се...
... че счупените ти ребра
от нечии нежни прегръдки
никога няма да се превърнат
в харем...

Страхуваха се и те...

Страхувам се...
... че Юдейската ти целувка
ще предаде единствено
и само сърцето ми...
И ще ми бъдеш Пилат...
... на душата...
Но ти целуни ме...

Страхувам се...
... че вървя по стъпките ти...
... назад ... към Сътворението...

Страхуваха се и те...

Достигнахме Едем...
Те познаха тялото...
А аз ... душата...
Вече не се страхувам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0