Страхувам се, че ставам ясновидка,
до мен всеки е странно познат,
цветя и вечеря, клишета, напитки,
последван от скука с душевен преврат,
и дните ми странни, еднакво постлани,
безмислени думи, капан, кръговрат,
сърдечни импулси, направо сковани
в плах опит за жалък преврат -
дали ще съумея да науча
сърцето ми да помни имена,
или ще продължа... и ще получа
цветя, клишета и за вечеря - самота?
© Камелия Кацарска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
