Страхувам се от игривия поглед,
който често спираш на мен.
Страхувам се от жаркия огън,
с който ме ограждаш в плен.
Страхувам се от ореола, с който
ти светиш в моите очи.
Страхувам се от болката, която
понякога ми шепне: "Мълчи!"
Страхувам се, когато открия
илюзията в нашия свят.
Обичта си как да зазидам,
без тя да ме връща назад?
© Таня Нецова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
