Страхувам се от игривия поглед,
който често спираш на мен.
Страхувам се от жаркия огън,
с който ме ограждаш в плен.
Страхувам се от ореола, с който
ти светиш в моите очи.
Страхувам се от болката, която
понякога ми шепне: "Мълчи!"
Страхувам се, когато открия
илюзията в нашия свят.
Обичта си как да зазидам,
без тя да ме връща назад?
© Таня Нецова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
