Jul 29, 2008, 7:15 AM

Страхувам се

  Poetry » Love
881 0 6
Намерих те без да съм те търсила,
открих те просто така,
живота ми без планове обърна се,
случи се всичко просто на шега.

Дните ми монотони преминаваха,
живеех просто за мига,
но ето те тук и сега изживявам,
най-прекрасното чувство - любовта.

Как да те приема, просто не зная,
като безкраен сън или дар от съдбата,
но радвам се, че отново мога да мечтая, и
зад мен остана спътницата ми - тъгата.

Прекрасно нещо си в живота мой.
Неочаквано появи се - случайност или не,
любовта ни ще пазя, каквото и да ми струва,
единственно страхувам се да не те загубя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....