Jul 29, 2008, 7:15 AM

Страхувам се

  Poetry » Love
888 0 6
Намерих те без да съм те търсила,
открих те просто така,
живота ми без планове обърна се,
случи се всичко просто на шега.

Дните ми монотони преминаваха,
живеех просто за мига,
но ето те тук и сега изживявам,
най-прекрасното чувство - любовта.

Как да те приема, просто не зная,
като безкраен сън или дар от съдбата,
но радвам се, че отново мога да мечтая, и
зад мен остана спътницата ми - тъгата.

Прекрасно нещо си в живота мой.
Неочаквано появи се - случайност или не,
любовта ни ще пазя, каквото и да ми струва,
единственно страхувам се да не те загубя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...