Nov 22, 2018, 2:17 PM

Страхувам се 

  Poetry » Other
401 4 8

Страхувам се, че ставам безразличен,

че все по-рядко чужда болка плача.

Живеем в свят лустросан и приличен,

но външно – вътре други са нещата.

 

Страхувам се, че пак съм беззащитен,

към хорска злост, обиди и закани.

Тъгата се превърна в мой спасител,

любезно в ложето си ме покани.

 

Страхувам се, че нямам тази броня,

предпазваща от чужда лошотия.

Единствено любов да имам… моля,

Тя е живителната орисия!

 

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Влади! Радвам се на мнението ти, за творбата ми! Поздрави!
  • Аплодисменти и тук! Много силен финал на това прекрасно стихотворение, излязло от душата на автора.
  • Знаеш ли, Ирина, ще ти отговоря с един цитат "Изкуството има за цел да разкрива истината в чувствена форма" е казал Хегел. А на мен честността ми е най-важна от всичко друго! Страх....някой не го изпитва ли.......не го признава ли? Само истината ще ни спаси! Благодаря ви Ели, Албена, Дочка, Иржи! Поздрави!
    Благодаря ти, Стойчо! Бъди здрав!
  • "Страх лозе пази!"
    Нищо по-човешко да носим страховете си! Смелите опазват страховете си!
  • По мое време мъжът беше символ на сила,опора,колкото и тежка да е била обкръжаващата действителност,но с тоя стих,Данаиле ти съпоставяш всички лоши "постижения" на новото време със жаждата ти за любов,която да те пази,стимулира,защото ,както пееше Мария Нейкова "вървят ли двама ...и път да няма...и т.н."Прав си!И ти я пожелавам...
  • Браво!
  • Мъдър стих, Данаиле! Поздравления!
  • Пожелавам ти най-красивата любов! Тя ще те предпазва от лошотията! Поздравления, много ми хареса!
Random works
: ??:??