Lebovski (Лебовски)
186 376
Oct 19, 2016, 2:38 PM

Страхувам се, ужасно се страхувам 

  Poetry
626 4 12

Колко мина? Сто години...

Животът някак си замря...

Очите ти все още ли са сини?

Пък моето сърце умря.

　

Страхувам се, ужасно се страхувам,

нещастно е това бъдеще без теб

Срамувам се, ужасно се срамувам,

но се преструвам – всичко е наред.

 

А исках да ти купя изумруди.

Исках просто огън да гори.

Да танцуваме! Да станем пеперуди,

а сетне да се любим до зори.

　

Аз не те наричах Дулсинея,

а девойката със мирис на кафе...

Ти бе просто мойта малка фея

и в ризата си крия ти небе.

© Лебовски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • абе както приказката едно да искаш, друго да можеш..
  • грешиш той е целта на стихотворението и е в сегашно
  • Прекрасно...
  • Харесах!
  • Много неща ми харесаха. Такива, каквито са . Особено финалът. Категоричен стих, като пирон забит и не търпящ противоречие. Край и толкоз! А същевременно отворен до безкрая с представата за това небе.
  • !!!!!!!!!!
  • Хубав стих! Браво!
  • Eeee, ама не така де... То разбира се решението дали ще променяш си е твое. А също и как ще промениш, ако променяш. Просто си струва да го направиш бисерче, разбираш ли? Всеки от нас, който влиза в сайтовете всеки ден и чете стихове, малко или много е преситен от поезия. Някой път чета уж всичко ритъм, рима си е на място , ама не.. не ме грабва , не го усещам. А тук енергията я има, още мъничко му трябва за да затрепти и засвети като перличка. Не е нужно да е сега, нека отлежи, но се върни към него след време. Моляяяя
  • Хареса ми. "да станем пеперуди" - красиво!
  • Благодаря за идеите! Доста трудно поправям като пусна нещо, но и твоят вариант ми харесва.Трудно го чета това стихо и няма да го променя, нека си е такова
  • Много ми харесва, като идея, но катоизпълнение мисля можеш да го пипнеш още. Втори куплет се препъвам в "нещастно е това бъдеще без теб". И в четвърти
    "Аз не те наричах Дулсинея,
    а девойката със мирис на кафе..."
    Някаква си идея... Едва ли е най-добра. Едва ли е твое то, но помисли на две места, може да стане наистина едно прекрасно стихотворение ако още мъничко се доизшлайфа.

    Страхувам се, ужасно се страхувам,
    от бъдеще със етикет "без теб"
    Срамувам се, ужасно се срамувам,
    но се преструвам – всичко е наред.
  • истинската любов си остава.. това и е хубавото. Май е само това.
Random works
: ??:??