Страхувам се, ужасно се страхувам
Колко мина? Сто години...
Животът някак си замря...
Очите ти все още ли са сини?
Пък моето сърце умря.
Страхувам се, ужасно се страхувам,
нещастно е това бъдеще без теб
Срамувам се, ужасно се срамувам,
но се преструвам – всичко е наред.
А исках да ти купя изумруди.
Исках просто огън да гори.
Да танцуваме! Да станем пеперуди,
а сетне да се любим до зори.
Аз не те наричах Дулсинея,
а девойката със мирис на кафе...
Ти бе просто мойта малка фея
и в ризата си крия ти небе.
© Лебовски All rights reserved.
той е целта на стихотворението и е в сегашно
