Животът ни е писана страница,
само духът ни е вечен,
търсим нежност без граница,
следваме пътя далечен...
и се храним от чувствата,
пием вода от душата,
блуждаем унесени в сънища,
разпънати в бурна голгота.
Дишаме страстно във времето,
плуваме в своята орис,
съдбата, надянала бремето,
не прави и педя компромис.
Мечтите са строго заключени,
крадем любов по лъжичка,
дали така сме научени
да играем с живота на жмичка?!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
