Обгърнахме с ръце Земята
и стана чудна въртележка,
ти конче яхна във позлата -
аз - люлка на верига тежка.
Ти беше утрото сияйно
с цветя и щури пеперуди,
за тебе бях нощта омайна -
и страстите ти в миг пробудих.
Така достигнахме небето,
в лазура син се потопихме,
аз бях момичето, а ти момчето -
ръка в ръка, дъгата изкачихме.
музика
© Валка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
