Обгърнахме с ръце Земята
и стана чудна въртележка,
ти конче яхна във позлата -
аз - люлка на верига тежка.
Ти беше утрото сияйно
с цветя и щури пеперуди,
за тебе бях нощта омайна -
и страстите ти в миг пробудих.
Така достигнахме небето,
в лазура син се потопихме,
аз бях момичето, а ти момчето -
ръка в ръка, дъгата изкачихме.
© Валка Todos los derechos reservados
ръка в ръка, дъгата изкачихме."
Чудничко!