Стоя и те гледам. Уж си тук, а те няма.
Безмълвен насреща стоиш.
Стоя и те гледам. Ти си просто измама,
родена от моите разпилени сълзи.

Стоиш и ме гледаш. Караш ме да желая,
а зная, че е безнадеждно.
Стоиш и ме гледаш. А как искам да зная
какво криеш зад твоя поглед небрежен.

Тишина. Не дочувам дори и сърцето си,
не усещам дори и че дишам.
Мрак от злоба е покрил пак лицето ти,
което в сърцето ми с нож сякаш пише.

Букви. Те са дълбоки и незаличими.
Оставят трайни и тъмни следи.
Чувства. Те, като болест неизлечима,
бавно изгарят във мойте очи.

Какво се случва? Какво е това?
Любов, но твърде странна, изкривена.
Тези болни чувства са срещу самота,
но не правят душата ми спасена.

Стоя и те гледам. Ти си някак далечен
на всичко, което се случва със мен.
Стоиш и ме гледаш. Любовта ти ми пречи
да изчезна от твоя свят зъл и студен.

09.02.2000г.
гр. Чепеларе