Когато ми почукаха - отворих.
Вярвах, че ще бъдат мили с мен.
Усмихнах се, дори ги заговорих.
Бях истински, естествен и почтен.
Поканих ги да дойдат, да поседнат,
предложих им напитка или чай,
а те с такава злоба ме погледнаха,
като че черпя аз за своя край.
Не трябвало да черпя тия гости.
Така да бъде, но защо са в нас?
Усетих как прещракват мойте кости...
Тогава разпознах ги всички аз! ...