Страннико... 6
Страннико, пое вселенските пътеки,
изгуби се във мрака на нощта.
Няма те. И няма да ме топлиш вече,
не ще отвориш пътната врата.
Не си мисли, че те забравих,
понякога във спомени се връщаш.
Пътната врата отворена оставих
няма те, само пролетта е същата.
В спомен пазя дрехата окъсана
и топлата душа съшита с кръпки,
песента със тишина обвързана
остана в ехото на твойте стъпки.
Без тебе вече няма да съм синева,
ще мръзна зимата от студ и вятър,
ще зее празна пътната врата,
камината без пламък ще заплаче…
Страннико, пое вселенските пътеки,
все търсещ своя път в нощта.
С крака от камъните наранени
при мен ще влиза само пролетта.
Преди време имах една поредица за Странника, просто реших да я завърша.
