Страшно ли е?

Страшно ли е?

Страшно ли?! Не, аз страх не изпитвам.

А боли ли?

И болка няма, само леко на сърцето става.

Той ли?

Разбира се, всяка за него мечтае.

А обича ли те?

Нали все при мен се връща, то се знае.

Тя не бе сляпа, но сляпо ù бе сърцето

- наивна, добродушна и плашлива,

сърна беззащитна, плаче при болка,

но винаги връща се при отговорника.

- Лека нощ! - шепне тя,

затваря книгата с лъжите,

скрива и усмивката фалшива, 

прехапва устни от омраза, 

ощипва длан - синя бе там рана.

Трудно е да се опише,

страшно е да се разбере...