Страст
Страст
Отричам се от кротката си същност.
Бодлите си отказвам да пиля.
В бунтовната си кожа се завръщам.
В очите на света ще се вселя.
Приспаните клепачи ще повдигам.
Лежерния затвор ще разруша.
Ще вържа на решетката от мигли
от норми люлка (искам да греша).
По хребета на право и неправо
бунтовно ще огъвам правила.
И с риск да ме премажат като мравка
земята ще обърна за крила.
До истините стига се с въпроси.
Ще бъда дисидент на всяка власт.
С поклони свободата си не прося.
Летенето превърнах в своя страст.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
И да знаеш, бодлите ни отиват
