Страст

Poetry » Love, Philosophical, Other

586 1 0

Сърцето ми с болка бе обвито.

От самота и страх то бе привито.

Самият факт че то туптеше...

Самият живот даже го гореше!

Усамотено там далече в края

За него невидим беше раят

Като кон с капаци гледаше то

А достижимото беше само едно

Любовта негова цел беше и винаги е била

Но под различни форми живота нявга я скъта

А сърцето виждаше форма само една

именно тази отдадена на страстта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Съжалявам ако има правописни или пунктуационни грешки. все още не съм свикнал да пиша с препинателни знаци на компютър !

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9