May 26, 2009, 10:55 PM

Страст

  Poetry » Love
1.4K 0 18

Как парят 
устните ти, 
жарят...
Насичат ми дъха 
на пресекулки.
Море си ти, 
а аз съм пяна,
задъхана 
на твойте устни.
Ръцете ти - вълни 
от нежност
разплитат 
целия ми свят.
Заливат ме 
с порои 
от порочност
с магиите 
на мъжката ти власт .
Брегът ми, 
вик до вик, 
потъва
в обятията 
властни 
на страстта.
Вземи ме, 
шепна 
и те моля,
теб - прилива на любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...