Страст (поетичен диалог с poetry-as-song )
СТРАСТ
(Стефан Петров-poety-as-song
Пламена Владимирова)
Стефан
Разхвърляй всички дрехи ти на пода.
Прегръщай ме в с въздишка срамежлива.
Насочвай моите устни към олтара,
росата бистра бавно да изпиват.
И позволи ми нежно да те водя.
В предчувствия за влажното проникване.
Към сладостни копнежи на телата
и писъци неземни на душата.
Пламена
Почувствай с устни бялата ми кожа.
Усещаш ли как сладостно изгаря ?
Изпивай я... пий до изнемога!
Нека тихичко за още да те моля!
Страстта ни няма да е срамежлива.
Ще бъде шумна... дълга и красива...
Греховна нощ е... направи ме твоя,
потръпвам от горещата ти кожа...
И сладостни екстази още ми дарявай,
с език и устни дълго ме изгаряй,
ще викам аз, ще викам до припадък,
а после заедно ще стигнем до безкрая.
© Пламена Владимирова All rights reserved.
